[Chorus: Fyre]
Докато мислим, че всичко в ръцете си държим
И сме оставили Бога на самолетен режим
На снимки сме усмихнати, а вътрешно тъжим
Като птиците градски - около блокове кръжим
И се бием в гърдите и отричаме
Че вътрешно празни сме и на нищо не приличаме
Времето нас или ние него отвличаме
Знаем как да бягаме, ама не и да тичаме
[Verse 1: Fyre]
За късо време бях далеч от вкъщи
Но в душата съм the same - един и същи
Джоба ми благословен, бате, пръщи
Все по-далече от неблагодарни мърши
Бог ме води като Татко за ръка
Сега разбирам какво е ирония на съдба
Майка от дете ме е отгледала сама
А чрез нейната загуба открих своя Баща
От атеизъм, безразличие, отричане
До пълно покаяние, после дълбоко вричане
Татко ме намери, за да ми даде утеха
За да ми ушие дреха, за да ми измие греха
Много други покрай мен и заради мен Го приеха
И това ме движи силен и стабилен към успеха
Щото т'ва, което светско е и отгоре лъщи
Доста често вътре гнило е и буквално смърди
Имам мисия и вярвам, че я изпълнявам славно
Нямам визия друга освен да се гордее Татко
Ако се гордее Татко, знам ще е щастлива Мама
Ако ги разочаровам, но щастлив съм - е измама
[Chorus: Fyre]
Докато мислим, че всичко в ръцете си държим
И сме оставили Бога на самолетен режим
На снимки сме усмихнати, а вътрешно тъжим
Като птиците градски - около блокове кръжим
И се бием в гърдите и отричаме
Че вътрешно празни сме и на нищо не приличаме
Времето нас или ние него отвличаме
Знаем как да бягаме, ама не и да тичаме
[Verse 2: Fyre]
А капана се отваря всеки ден по-широко
Всичко живо го дълбае, аз ги гледам от високо
Не разбират, щом говоря, или мислят ме за луд
Но в свят на нормални, ненормално е да си друг
Да съм чут, знам е моята благословия
И да страдам постоянно от Бога е орисия
Щото дава ми в небесен полет, поглед над нещата
И изостря ми кат' японски меч сетивата
Чувствам се по-широко, виждам все по-дълбоко
И съм убеден, ше' бъде само все по-високо
Вдигам тост за триумфа, вдигам два, вдигам три
Изливам чашата по пода - по вода да ми върви
Дърпам пура и издишам и се губя в пушека
Гъст, тежък дим - метафора на реалността
Всичко се избистря винаги след бурята
Опустошението вади новия живот от пръстта
Нека си сведем главите за момент и помислим
Ше' бъдем ли живи, ако душите не изчистим
Живеем сякаш няма да имаме друг живот
Греховете на сметалото, отброява ги Бог
[Chorus: Fyre]
Докато мислим, че всичко в ръцете си държим
И сме оставили Бога на самолетен режим
На снимки сме усмихнати, а вътрешно тъжим
Като птиците градски - около блокове кръжим
И се бием в гърдите и отричаме
Че вътрешно празни сме и на нищо не приличаме
Времето нас или ние него отвличаме
Знаем как да бягаме, ама не и да тичаме
[Outro: Fyre]
Ей, България!
20, 24
Бездушие!
Нищета!
Бедност!
Бог да ни пази!
Докато мислим, че всичко в ръцете си държим
И сме оставили Бога на самолетен режим
На снимки сме усмихнати, а вътрешно тъжим
Като птиците градски - около блокове кръжим
И се бием в гърдите и отричаме
Че вътрешно празни сме и на нищо не приличаме
Времето нас или ние него отвличаме
Знаем как да бягаме, ама не и да тичаме
[Verse 1: Fyre]
За късо време бях далеч от вкъщи
Но в душата съм the same - един и същи
Джоба ми благословен, бате, пръщи
Все по-далече от неблагодарни мърши
Бог ме води като Татко за ръка
Сега разбирам какво е ирония на съдба
Майка от дете ме е отгледала сама
А чрез нейната загуба открих своя Баща
От атеизъм, безразличие, отричане
До пълно покаяние, после дълбоко вричане
Татко ме намери, за да ми даде утеха
За да ми ушие дреха, за да ми измие греха
Много други покрай мен и заради мен Го приеха
И това ме движи силен и стабилен към успеха
Щото т'ва, което светско е и отгоре лъщи
Доста често вътре гнило е и буквално смърди
Имам мисия и вярвам, че я изпълнявам славно
Нямам визия друга освен да се гордее Татко
Ако се гордее Татко, знам ще е щастлива Мама
Ако ги разочаровам, но щастлив съм - е измама
[Chorus: Fyre]
Докато мислим, че всичко в ръцете си държим
И сме оставили Бога на самолетен режим
На снимки сме усмихнати, а вътрешно тъжим
Като птиците градски - около блокове кръжим
И се бием в гърдите и отричаме
Че вътрешно празни сме и на нищо не приличаме
Времето нас или ние него отвличаме
Знаем как да бягаме, ама не и да тичаме
[Verse 2: Fyre]
А капана се отваря всеки ден по-широко
Всичко живо го дълбае, аз ги гледам от високо
Не разбират, щом говоря, или мислят ме за луд
Но в свят на нормални, ненормално е да си друг
Да съм чут, знам е моята благословия
И да страдам постоянно от Бога е орисия
Щото дава ми в небесен полет, поглед над нещата
И изостря ми кат' японски меч сетивата
Чувствам се по-широко, виждам все по-дълбоко
И съм убеден, ше' бъде само все по-високо
Вдигам тост за триумфа, вдигам два, вдигам три
Изливам чашата по пода - по вода да ми върви
Дърпам пура и издишам и се губя в пушека
Гъст, тежък дим - метафора на реалността
Всичко се избистря винаги след бурята
Опустошението вади новия живот от пръстта
Нека си сведем главите за момент и помислим
Ше' бъдем ли живи, ако душите не изчистим
Живеем сякаш няма да имаме друг живот
Греховете на сметалото, отброява ги Бог
[Chorus: Fyre]
Докато мислим, че всичко в ръцете си държим
И сме оставили Бога на самолетен режим
На снимки сме усмихнати, а вътрешно тъжим
Като птиците градски - около блокове кръжим
И се бием в гърдите и отричаме
Че вътрешно празни сме и на нищо не приличаме
Времето нас или ние него отвличаме
Знаем как да бягаме, ама не и да тичаме
[Outro: Fyre]
Ей, България!
20, 24
Бездушие!
Нищета!
Бедност!
Бог да ни пази!
Comments